19.06.2007 г., 11:01

Сърцето

654 0 7
Криволичеща пътека към сърцето...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.

Колко нокти, впити в жадната й пръст!
Колко стъпки, заблудени и нехайни!
И бродяги със торбички за изпът,
пълни с участи на истини и тайни...

Инато биели с претръпнали пети
безкрайно преповтаряните чувства -
в прахта й, онемяла от мечти,
видяла и съзвездия, и блудства...

Като река пътеката се влива
в недрата на сърдечния вулкан!
Под парещия тътен се опива -
за жертвоприношения по план!

Във лавата му всичко изклокочва!
И всеки пътник стига все до тук...
Сърцето сътворено е нарочно!
Да пази всеки спомен, всеки звук!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...