19.06.2007 г., 11:01

Сърцето

652 0 7
Криволичеща пътека към сърцето...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.

Колко нокти, впити в жадната й пръст!
Колко стъпки, заблудени и нехайни!
И бродяги със торбички за изпът,
пълни с участи на истини и тайни...

Инато биели с претръпнали пети
безкрайно преповтаряните чувства -
в прахта й, онемяла от мечти,
видяла и съзвездия, и блудства...

Като река пътеката се влива
в недрата на сърдечния вулкан!
Под парещия тътен се опива -
за жертвоприношения по план!

Във лавата му всичко изклокочва!
И всеки пътник стига все до тук...
Сърцето сътворено е нарочно!
Да пази всеки спомен, всеки звук!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...