катеринарина (Катя)
331 972
19.06.2007 г., 11:01 ч.

Сърцето 

  Поезия
506 0 7
Криволичеща пътека към сърцето...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.

Колко нокти, впити в жадната й пръст!
Колко стъпки, заблудени и нехайни!
И бродяги със торбички за изпът,
пълни с участи на истини и тайни...

Инато биели с претръпнали пети
безкрайно преповтаряните чувства -
в прахта й, онемяла от мечти,
видяла и съзвездия, и блудства...

Като река пътеката се влива
в недрата на сърдечния вулкан!
Под парещия тътен се опива -
за жертвоприношения по план!

Във лавата му всичко изклокочва!
И всеки пътник стига все до тук...
Сърцето сътворено е нарочно!
Да пази всеки спомен, всеки звук!


© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??