Вали навън, вали в мен, а аз съм сама и стоя в нощта! Дъждът вали, вали и във мен.
Колко нощи аз се вричах, колко много аз обичах! От всички други теб избрах, но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта! В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!
Друг не ще обикна вече, друг не ще се влюби в мен! Сърцето ми на камък стана, душата - огън студен!
Любовта я няма в нас, любовта си отиде преди час! Друга не ще те обикне, ти си като мен - студен!
Любовта си отиде, мили, не ще се върне, запомни! Тя е като облак, който в небесата си лети и накъдето вятър духне, той на там върви!
Много нежено и хубаво стихотворение, динамично и мелодично, но си личи много силно, че е написано на един дъх. Моля те да го прочетеш на глас и ще видиш,че накрая малко губиш от цялостния ритъм на стихотворението, ако поработиш малко над него ще стане брилянтно. Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поработи малко над това стихотворение, ще се получи по-добре!
Поздрав!