Сърцето ми е камък
Вали навън, вали в мен,
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!
Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!
Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!
Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!
Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Николова Всички права запазени
