22.10.2007 г., 17:16

Сърцето ми е камък

1.1K 0 3
Вали навън, вали в мен,
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
 
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!

Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
 Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
 
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!

Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "огън студен"-интересен оксиморон...

    Поработи малко над това стихотворение, ще се получи по-добре!
    Поздрав!
  • Все пак благодаря!
  • Много нежено и хубаво стихотворение, динамично и мелодично, но си личи много силно, че е написано на един дъх. Моля те да го прочетеш на глас и ще видиш,че накрая малко губиш от цялостния ритъм на стихотворението, ако поработиш малко над него ще стане брилянтно. Успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...