22.10.2007 г., 17:16 ч.
Сърцето ми е камък
Вали навън, вали в мен,
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!
Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!
Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!
а аз съм сама и стоя в нощта!
Дъждът вали, вали и във мен.
Колко нощи аз се вричах,
колко много аз обичах!
От всички други теб избрах,
но разбрах измама е тя, но разбрах била е любовта!
В този миг, в този час любовта угасва в нас, любовта била е тя!
Друг не ще обикна вече,
друг не ще се влюби в мен!
Сърцето ми на камък стана,
душата - огън студен!
Любовта я няма в нас,
любовта си отиде преди час!
Друга не ще те обикне,
ти си като мен - студен!
Любовта си отиде, мили,
не ще се върне, запомни!
Тя е като облак, който в небесата си лети
и накъдето вятър духне, той на там върви!
© Елица Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Все пак благодаря!
-
Много нежено и хубаво стихотворение, динамично и мелодично, но си личи много силно, че е написано на един дъх. Моля те да го прочетеш на глас и ще видиш,че накрая малко губиш от цялостния ритъм на стихотворението, ако поработиш малко над него ще стане брилянтно. Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поработи малко над това стихотворение, ще се получи по-добре!
Поздрав!