Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,

но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?

Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,

като пепелник, във който ти гасиш поредната  цигара

и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса.

Вината моя е, че ти го дадох,

че твой и мой приказен свят създадох,

че те допуснах даже да ме гледаш,

че те оставих моя живот да нареждаш!

Сега той е разруха,

но винаги от разрухата се градят нови неща.

Сега за мене това е поука -

ще знам и аз вече мойта цена!

И въпреки, че сърцето ми на твоята маса е спряло да тупка,

ще си го върна да бие отново във мене така,

а на масата ще оставя в замяна моята мъка,

като чаша, от която да пиеш вода!

Ще дойде и в твоя свят някога нова разруха

и дано да си спомниш за мене, щом стане това!

Тогава във твойто сърце ще гаси някой цигара

и отговор няма да имаш, както е с мене сега!