Сърцето ми е пепелник на твоята маса
Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,
но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?
Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,
като пепелник, във който ти гасиш поредната цигара
и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса.
Вината моя е, че ти го дадох,
че твой и мой приказен свят създадох,
че те допуснах даже да ме гледаш,
че те оставих моя живот да нареждаш!
Сега той е разруха,
но винаги от разрухата се градят нови неща.
Сега за мене това е поука -
ще знам и аз вече мойта цена!
И въпреки, че сърцето ми на твоята маса е спряло да тупка,
ще си го върна да бие отново във мене така,
а на масата ще оставя в замяна моята мъка,
като чаша, от която да пиеш вода!
Ще дойде и в твоя свят някога нова разруха
и дано да си спомниш за мене, щом стане това!
Тогава във твойто сърце ще гаси някой цигара
и отговор няма да имаш, както е с мене сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайна Всички права запазени
