Омръзна ми в душата си да ровя,
покрусена от не един провал.
От пошлост и лъжи да се отровя,
потънал чак до лакти… в черна кал!
Подирил вдън земя… едно имáне,
безценно, що с парá не се купува.
Една любов на мене да пристане
и с нея в лятна нощ да полудувам!
С пресъхнала уста от него деня
аз стомната с водица да напия,
пък нека в онзи миг да се вкаменя,
от топла женска, дяволска магия!
Нагазила сред росната тревица,
на заран ти поемеш път съдбовен.
И тихо, като изгрев над горица,
сърцето ми огряваш….
с дъх любовен!
25.07.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены