... И какво като сме тъжни...?
Значи имаме сърца.
Вечно нещо скрито търсим.
Сякаш... още сме деца.
Тишината ни обича.
В нас отправила е взор.
Думите – сами се стичат.
Вън – прераждат се – в порой.
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!