Сърцето ми проклина ме сега,
че пламъче допуснах в него аз,
че радост и утеха сред тая тъга
стопиха мъничко от моя мраз...
Сърцето ми проклина ме, че пак
във него тиха обич се роди...
а невъзможно е в болка, мъка и мрак
да му кажа "Ти щастливо бъди..."
Съцето ми проклина ме, а ти
не ще да разбереш, че го боли.
Сърцето ми проклина ме... прости...
Ще замълча... Обичам те... Дали?
© Борислава Илиева Зашева Все права защищены