18.01.2008 г., 16:30

Сърцето ми проклина ме

1.2K 0 4

Сърцето ми проклина ме сега,

че пламъче допуснах в него аз,

че радост и утеха сред тая тъга

стопиха мъничко от моя мраз...

 

Сърцето ми проклина ме, че пак

във него тиха обич се роди...

а невъзможно е в болка, мъка и мрак

да му кажа "Ти щастливо бъди..."

 

Съцето ми проклина ме, а ти

не ще да разбереш, че го боли.

Сърцето ми проклина ме... прости...

Ще замълча... Обичам те... Дали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...