Сърцето свое отвори
Сякаш студ е вковал сърцата,
лишени са хората от топлината.
Празни и пусти са очите,
забързани и тъжни дните.
За чувства и обич никой не говори,
само спори ли, не спори...
В Мъгла обвита е Любовта,
никой сякаш не вижда тази красота.
Има толкова малки неща,
които да радват нашите сърца.
Има толкова много красота,
тук на нашата Земя.
Истински щастлив си тогава,
когато любов има в душата.
Любов чиста и красива,
а не измамна и сива.
Нима всички са ослепели,
дори няма сълзи заблестели.
В душата си всеки обич носи,
а сърцата наши сякаш са голи и боси.
Завладяла ни е суетата,
всеки алчно граби парата.
Тази книжка в ръката...
В нея ли е топлината?
Малко обич от душата си дари,
на гладния и бездомен помогни.
Няколко мили думи кажи
и сърцето си за обич и топлина отвори!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евелина Велинова Все права защищены
