Сърдечно пълнолуние
Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето.
Без връщане.
Издрънчаха веригите.
Зейна страшно вратата.
Към Тъмното.
Три звезди колабираха.
Аз се молех и вярвах...
В разсъмване!
Съчинявам безумия.
Нова къща строя.
За сърцето ми.
А нощта е безлунна.
Осветих ли съня ви?
Простете ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
