Съчинявах си спомени.
Бяха тухли за мен.
И за къщата.
Любовта ми се ронеше.
И се срути небето.
Без връщане.
Издрънчаха веригите.
Зейна страшно вратата.
Към Тъмното.
Три звезди колабираха.
Аз се молех и вярвах...
В разсъмване! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.