3 нояб. 2014 г., 16:27

Съребрено 

  Поэзия
750 0 8

Беден живот – брои си стотинките.

Откакто го помня – брои.

Кръгъл сирак е и няма роднини.

Дори от усмивки пести.

Няма и нас – живеем го троснато,

направени, казват, от кал.

Стадо напъдени – голи и боси,

пред някакъв райски портал.

Господи, виж ни как оцеляваме!

(Поне със едното око.)

И закълни се, че някъде вляво,

на теб не ти липсва ребро.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??