Беден живот – брои си стотинките.
Откакто го помня – брои.
Кръгъл сирак е и няма роднини.
Дори от усмивки пести.
Няма и нас – живеем го троснато,
направени, казват, от кал.
Стадо напъдени – голи и боси,
пред някакъв райски портал.
Господи, виж ни как оцеляваме!
(Поне със едното око.)
И закълни се, че някъде вляво,
на теб не ти липсва ребро. ...