Със теб живея - смърт.
Танцуваш ти край мене.
Косата ти - наточен лунен сърп,
най-светлото и грешно ще ми вземе.
В любов и радост, в мъка и тъга,
очите ти ме гледат безпристрастно.
Купувам всичко днешно от света,
почакай още малко да порасна.
Почакай роза, сладък аромат
в душата ми до болка да се впие.
И да открия мъж - сънуван и сърцат,
и обичта му бавно да изпия.
© Вяра Дамянова Все права защищены