Състояние
Дъждът внезапно по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича...
Петър Алипиев
Никой не е по-голям от себе си.
Сянката е задължителна мярка.
От първия родилен дъх до прехода
на чувствата:сянката расте с времето.
Какво друго остава на човек,ако ли не
да върви пред нея,без да се обръща?
Никой не е по-голям от крачката си.
Дори да търси пътеката на бъдното
и се лута в догадките на мечтите
на тези около него.Движението
ражда желание.Промените пътуват
в теб. Мълчиш.Търпението упорства.
Ако желаеш,значи можеш.Сянката
издължава усилията на крачката.
Има ли те,вече си онова, което си...
Вярвай,може би магията е реалност,
или бленуван сън?Ковеш мярката .
Тя разхожда крачката.Status quo.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
