Дъждът внезапно по лицето ти се стича,
а моята душа в душата ти наднича...
Петър Алипиев
Никой не е по-голям от себе си.
Сянката е задължителна мярка.
От първия родилен дъх до прехода
на чувствата:сянката расте с времето.
Какво друго остава на човек,ако ли не
да върви пред нея,без да се обръща?
Никой не е по-голям от крачката си.
Дори да търси пътеката на бъдното
и се лута в догадките на мечтите ...