***

Увисват чувства.

Притворството разпръсква

набедена самота.

Обсебват спомени, а после -

тишина и пустота.

Безверието е окова

и фалш е бляскавата суета.

На щастието миговете кратки

преследваме и през деня

и през нощта.

***

Изпъждаме преборените слабости

и настроенията кътаме.

Не ни остават много радости

и трудно-истински е пътят ни.

А пролет е - сезонът за сеитба -

заравяме със грижа семената,

със мисълта за спорната беритба.

Мъст не държи единствено земята!...

Зад облака проблясва слънце.

Върху ранимите ни мисли се насочва.

И всяка мисъл си е зрънце

и иска плодородна почва.

И въздух, и вода, и вяра.

А са трудни на успеха стъпалата.

И не незнанието ни изгаря,

че плевели растат в земята,

а в душата...

***

Уморени мисли се разхождат.

Прозрения пробиват тъмнината.

Фанатично станахме безбожни - 

стъпкахме и прямотата.

Виним се и раздаваме присъди.

И тегне вялост,

в неспособности се вричаме.

Чужди грешни мнения не пъдим,

забравили дори и да обичаме.

***

Неспокойствие и чувство на обреченост.

В мълчание вина се вплита.

Покорно, думите недоизречени

създават ни илюзия за ситост.

И губим се сред недомислия,

сред страсти, унижения, несгоди.

Биваме наложено и хрисими,

понесли своите тегоби.

Не ни боли за другия -

срещу тъгата му нехаем.

Подиграваме се с радостта на лудия,

а тя единствено е трайна.

***

Във плен на пагубни емоции,

напразно търсим снизхождения.

Оправдаваме със участта пороците,

прикрито чакайки знамения.

Отричаме си силата и бавно

потъваме в забвения.

Надяваме се на пощада,

в бездействия натрупали падения. 

***

Любовта ни - крехка и ранима,

подложена е на съмнения.

Атакувана от недоимъка,

разпилявана в недоразумения.

И спираме за нея да говорим,

приемаме, че е обречена.

Въздържаме се само да оспорим,

че тя от Бога е наречена.

***

Тъжно е...

В дните ни подгонени

от всички и от всичко -

тешим се само в спомени,

разпиляваме се и отричаме.

Виним и вярата преборваме -

и само след илюзиите тичаме.

Страхуваме се даже, неоспорвано,

без пресметливост, да обичаме...

Не ни остава много сила,

щом свещени истини погазваме.

Бездействието не, не е закрила -

не можем с него се опази.