В първия ден избухва силна светлина

и кълбото огнено в плен се залюлява

на облаци от дим и стълб от топлина.

Вълшебството чудно там се сътворява.

Ден втори и навред е необятната шир

и простора се топи, като в чисто злато

сред стихия претворена в хармония и пир

от блаженство пълно и още непознато.

В третия ден тържествуват и тревичките,

насред пръстта доскоро така безплодна.

От дъгата, като че взети са багрите

на земята толкова цветна и плодородна.

На четвъртия ден хоризонта се откри,

като в звезден блясък окъпа се небето.

Бледото лунно сияние се разтопи

и постла сребриста пътека в морето.

На петия ден света е в измерение ново

от звуците на реещите се птици пленен

и от багрите на светещите неоново

риби и с нова енергия е той зареден.

В шестия ден там началото е, но и края

на сътворение чудно и необятно.

Бог великодушно на Адам даде живот в Рая

и съзнание за земни грехове непонятно.

В седмия ден казаното е изпълнено-

и как е гениално красив този нов свят,

в който всичко от Бог е благословено,

където божествени лъчи навред струят.