Apr 24, 2021, 12:50 PM

Сътворение

1.1K 0 0

В първия ден избухва силна светлина

и кълбото огнено в плен се залюлява

на облаци от дим и стълб от топлина.

Вълшебството чудно там се сътворява.

Ден втори и навред е необятната шир

и простора се топи, като в чисто злато

сред стихия претворена в хармония и пир

от блаженство пълно и още непознато.

В третия ден тържествуват и тревичките,

насред пръстта доскоро така безплодна.

От дъгата, като че взети са багрите

на земята толкова цветна и плодородна.

На четвъртия ден хоризонта се откри,

като в звезден блясък окъпа се небето.

Бледото лунно сияние се разтопи

и постла сребриста пътека в морето.

На петия ден света е в измерение ново

от звуците на реещите се птици пленен

и от багрите на светещите неоново

риби и с нова енергия е той зареден.

В шестия ден там началото е, но и края

на сътворение чудно и необятно.

Бог великодушно на Адам даде живот в Рая

и съзнание за земни грехове непонятно.

В седмия ден казаното е изпълнено-

и как е гениално красив този нов свят,

в който всичко от Бог е благословено,

където божествени лъчи навред струят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...