15 февр. 2014 г., 23:42

Съвети 

  Поэзия
875 0 6

Сърцето казва: „Трябва да настъпиш,

щом пътят стане непознат и хлъзгав;

щом стегнат хватка нечии калъпи;

когато дишаш чужд издишан въздух.”

 

Сърцето казва: „Няма да се връщаш

където Раят свети като злато,

но никак не е точно твойто „вкъщи”

и има входна такса на вратата.”

 

Сърцето казва: „Ти си в свойто право

да търсиш, и да падаш, и да искаш.

Да хвърляш обичта си - прах по вятъра.

И даже собствен бог да си измислиш.

 

Сърцето ми посочва мойто място:

там, дето любовта лекува всичко

и в стръмни денонощия пораства

вродената ми сила да обичам.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво послание!Аплодисменти!
  • Важното е да намериш "твойто вкъщи" и да го напускаш рядко и за малко,
    колкото да се убедиш в правилността на избора си!
    Поздрав за смисъла на второто четиристишие!
  • "Сърцето всеки жребий заслужава,
    но не забрава. Ах, но не забрава"
  • Много те уважавам за това твое отношение към любовта. Точно така трябва! За мен беше удоволствие.

    "... и в стръмни денонощия пораства..."
    !
  • Много ме разчувства... когато човек послуша сърцето си, може и да страда, но е по някакъв почти непонятен начин щастлив!
  • Сърцето ... Много хубаво стихотворение , прекрасно .
Предложения
: ??:??