Сърцето казва: „Трябва да настъпиш,
щом пътят стане непознат и хлъзгав;
щом стегнат хватка нечии калъпи;
когато дишаш чужд издишан въздух.”
Сърцето казва: „Няма да се връщаш
където Раят свети като злато,
но никак не е точно твойто „вкъщи”
и има входна такса на вратата.”
Сърцето казва: „Ти си в свойто право
да търсиш, и да падаш, и да искаш.
Да хвърляш обичта си - прах по вятъра.
И даже собствен бог да си измислиш.
Сърцето ми посочва мойто място:
там, дето любовта лекува всичко
и в стръмни денонощия пораства
вродената ми сила да обичам.
© Елена Биларева Всички права запазени