28 янв. 2007 г., 13:28

Създадохме с тебе миг взаимен 

  Поэзия
603 0 6



 

Създадохме с тебе миг взаимен –

душата ми душата ти докосва,

но този миг при нас е мил, интимен

и той с озарение миросва

двамата, поели път ръка в ръка -

не допускаме мъката, скърбяща

и уверени - по пътя си така,

носим факел от любов – искряща,

но понякога от твоя мисъл черна

върху нас връхлита тъмнината,

а в нея аз разбирам, че си верна

чрез талазите на глъбината.

-Чрез невинност, в битка с нещата,

ти обикна женското в жената.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да! Тъждество и хармония! Страхотно!
    Поздрав!
  • Сливането на мечтите и желания,стремежът към общо бъдеще,съединение...хармонията е може би най-трудно постижимото,но и най-желаното "забвение"..
  • Предизвикателството е в превръщане на интимността в тъкан на взаимността.
  • Да бъдат миговете взаимни е много голямо предизвикателство. Има толкова моноспектакли...Поздравявам те!
  • Колко е трудно да се открие човечността на човешкото, а в случая, женското в жената - чрез талазите на глъбината. Та това е навлизане в дълбочина на самото преживяване!?
    Поздрав!
  • Предизвикателството и трудното по пътя,
    засилва желанието и стремежите към целта.
    Когато целта си заслужава ...
    А взаимноста заслужава най-доброто от нас.

    Поздрав и усмивка Валери
Предложения
: ??:??