28 янв. 2007 г., 13:28

Създадохме с тебе миг взаимен

769 0 6



 

Създадохме с тебе миг взаимен –

душата ми душата ти докосва,

но този миг при нас е мил, интимен

и той с озарение миросва

двамата, поели път ръка в ръка -

не допускаме мъката, скърбяща

и уверени - по пътя си така,

носим факел от любов – искряща,

но понякога от твоя мисъл черна

върху нас връхлита тъмнината,

а в нея аз разбирам, че си верна

чрез талазите на глъбината.

-Чрез невинност, в битка с нещата,

ти обикна женското в жената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да! Тъждество и хармония! Страхотно!
    Поздрав!
  • Сливането на мечтите и желания,стремежът към общо бъдеще,съединение...хармонията е може би най-трудно постижимото,но и най-желаното "забвение"..
  • Предизвикателството е в превръщане на интимността в тъкан на взаимността.
  • Да бъдат миговете взаимни е много голямо предизвикателство. Има толкова моноспектакли...Поздравявам те!
  • Колко е трудно да се открие човечността на човешкото, а в случая, женското в жената - чрез талазите на глъбината. Та това е навлизане в дълбочина на самото преживяване!?
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...