Създадохме с тебе миг взаимен –
душата ми душата ти докосва,
но този миг при нас е мил, интимен
и той с озарение миросва
двамата, поели път ръка в ръка -
не допускаме мъката, скърбяща
и уверени - по пътя си така,
носим факел от любов – искряща,
но понякога от твоя мисъл черна
върху нас връхлита тъмнината,
а в нея аз разбирам, че си верна
чрез талазите на глъбината.
-Чрез невинност, в битка с нещата,
ти обикна женското в жената.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!