Jan 28, 2007, 1:28 PM

Създадохме с тебе миг взаимен

  Poetry
766 0 6



 

Създадохме с тебе миг взаимен –

душата ми душата ти докосва,

но този миг при нас е мил, интимен

и той с озарение миросва

двамата, поели път ръка в ръка -

не допускаме мъката, скърбяща

и уверени - по пътя си така,

носим факел от любов – искряща,

но понякога от твоя мисъл черна

върху нас връхлита тъмнината,

а в нея аз разбирам, че си верна

чрез талазите на глъбината.

-Чрез невинност, в битка с нещата,

ти обикна женското в жената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да! Тъждество и хармония! Страхотно!
    Поздрав!
  • Сливането на мечтите и желания,стремежът към общо бъдеще,съединение...хармонията е може би най-трудно постижимото,но и най-желаното "забвение"..
  • Предизвикателството е в превръщане на интимността в тъкан на взаимността.
  • Да бъдат миговете взаимни е много голямо предизвикателство. Има толкова моноспектакли...Поздравявам те!
  • Колко е трудно да се открие човечността на човешкото, а в случая, женското в жената - чрез талазите на глъбината. Та това е навлизане в дълбочина на самото преживяване!?
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...