Jan 28, 2007, 1:28 PM

Създадохме с тебе миг взаимен

  Poetry
768 0 6



 

Създадохме с тебе миг взаимен –

душата ми душата ти докосва,

но този миг при нас е мил, интимен

и той с озарение миросва

двамата, поели път ръка в ръка -

не допускаме мъката, скърбяща

и уверени - по пътя си така,

носим факел от любов – искряща,

но понякога от твоя мисъл черна

върху нас връхлита тъмнината,

а в нея аз разбирам, че си верна

чрез талазите на глъбината.

-Чрез невинност, в битка с нещата,

ти обикна женското в жената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да! Тъждество и хармония! Страхотно!
    Поздрав!
  • Сливането на мечтите и желания,стремежът към общо бъдеще,съединение...хармонията е може би най-трудно постижимото,но и най-желаното "забвение"..
  • Предизвикателството е в превръщане на интимността в тъкан на взаимността.
  • Да бъдат миговете взаимни е много голямо предизвикателство. Има толкова моноспектакли...Поздравявам те!
  • Колко е трудно да се открие човечността на човешкото, а в случая, женското в жената - чрез талазите на глъбината. Та това е навлизане в дълбочина на самото преживяване!?
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....