4 июн. 2012 г., 20:17

Тайна 

  Поэзия
1065 1 21

Подкупва ме със синята си тайна
това море, което често плаче,
будува и трепери до безкрайност.
А никой не е бил така прозрачен.

И никой не е бил така потаен,
когато му разкажеш самотата.
Познава я, а сигурно и знае
как трудно е да задържиш приятел.

Морето е бохем, но и самотник.
След шумните си пирове замира

и вижда себе си - нищожна локва
в разкъсания хаос на Всемира.

И никой не е бил така потаен -

със бури пази тънката си струна.
То крие своя Робинзон до края.
Отидеш ли до края – ще потънеш.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??