Подкупва ме със синята си тайна
това море, което често плаче,
будува и трепери до безкрайност.
А никой не е бил така прозрачен.
И никой не е бил така потаен,
когато му разкажеш самотата.
Познава я, а сигурно и знае
как трудно е да задържиш приятел.
Морето е бохем, но и самотник.
След шумните си пирове замира
и вижда себе си - нищожна локва
в разкъсания хаос на Всемира.
И никой не е бил така потаен -
със бури пази тънката си струна.
То крие своя Робинзон до края.
Отидеш ли до края – ще потънеш.
© Елена Биларева All rights reserved.
Като морето...