Тайна
В нощи неспокойни, в зряла тишина,
с мислите нестройни, с мирис на жена,
знам, че те вълнува тази тайна скромна
и към теб пътува радостта огромна.
Ти си ми небето – вихрена орлица,
дето под сърцето крие си дечица…
Ти си ми безкрая, в свидни чувства мили,
пия с теб омая – тъй да ни окрили,
че в нашта Вселена дивно да се вслушам
и пак преродена в тебе да се сгуша!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
