Тайна
В нощи неспокойни, в зряла тишина,
с мислите нестройни, с мирис на жена,
знам, че те вълнува тази тайна скромна
и към теб пътува радостта огромна.
Ти си ми небето – вихрена орлица,
дето под сърцето крие си дечица…
Ти си ми безкрая, в свидни чувства мили,
пия с теб омая – тъй да ни окрили,
че в нашта Вселена дивно да се вслушам
и пак преродена в тебе да се сгуша!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
