Обичам те и чувството прелива
по ръбовете остри на сърцето.
Но вместо от това да съм щастлива,
от миг на миг сълзи браздят лицето.
Ти беше блян и чуден бе, любими -
мечта отричана и нежелана.
А днес до мен си, но така боли ме...
душата стене от тъга раздрана.
Че в тайна и от себе си държиме,
на любовта разцъфващото цвете...
Уж всеки ден един до друг седиме,
а сякаш са различни световете.
В единия прегръщаш и целуваш,
а в другия си сдържан и тактичен,
във първия в захлас ми се любуваш,
но в втория си твърд и безразличен.
Да, знам! Ще кажеш, че така е редно,
че правилно е тъй и тъй ще сторим.
Но не е ли за любовта ни вредно,
да крием я, наместо да се борим?
© Мадлен Все права защищены