19 окт. 2017 г., 22:00

Така де

686 2 1

Не искам да се съпоставям.
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.

 

Но не, защото, като него,
но не и като нея.
Очи си имам за да гледам,
сърце за да живея.

 

Всеки си е уникален,
дори да прави грешки.
Светът голям е, но сакрален,
а ние не сме вечни.

 

Понякога летя навярно,
крилете са си лични.
И мен боли ме, ако падна,
но всички сме различни.

 

Животът е, като монета.
За някого е ресто.
За други пък, е модна дреха.
За мен е просто честност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...