19 окт. 2017 г., 22:00

Така де

684 2 1

Не искам да се съпоставям.
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.

 

Но не, защото, като него,
но не и като нея.
Очи си имам за да гледам,
сърце за да живея.

 

Всеки си е уникален,
дори да прави грешки.
Светът голям е, но сакрален,
а ние не сме вечни.

 

Понякога летя навярно,
крилете са си лични.
И мен боли ме, ако падна,
но всички сме различни.

 

Животът е, като монета.
За някого е ресто.
За други пък, е модна дреха.
За мен е просто честност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...