Така де
Не искам да се съпоставям.
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.
Но не, защото, като него,
но не и като нея.
Очи си имам за да гледам,
сърце за да живея.
Всеки си е уникален,
дори да прави грешки.
Светът голям е, но сакрален,
а ние не сме вечни.
Понякога летя навярно,
крилете са си лични.
И мен боли ме, ако падна,
но всички сме различни.
Животът е, като монета.
За някого е ресто.
За други пък, е модна дреха.
За мен е просто честност.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
