1 авг. 2014 г., 11:00

Така е честно! 

  Поэзия » Философская
456 0 0

                 Говоря на звездите, често.
    Обръщам се към тях с въпроси и молби.
                      Отговор не чакам...
           ала сърдя им се понякога дори.  
    
               Говоря им предимно вечер,
           в най-ранните и интимни часове.
                Целият свят заспал е, а аз...
          подсъдима падам им на колене.
    
       Говоря им с думи, а всъщност с душа.
   клетка по клетка от себе си им доверявам
          и моля се, бъдещето ми да решат,
тъй както звездите отредили са, че заслужавам.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??