1.08.2014 г., 11:00

Така е честно!

751 0 0

                 Говоря на звездите, често.
    Обръщам се към тях с въпроси и молби.
                      Отговор не чакам...
           ала сърдя им се понякога дори.  
    
               Говоря им предимно вечер,
           в най-ранните и интимни часове.
                Целият свят заспал е, а аз...
          подсъдима падам им на колене.
    
       Говоря им с думи, а всъщност с душа.
   клетка по клетка от себе си им доверявам
          и моля се, бъдещето ми да решат,
тъй както звездите отредили са, че заслужавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...