Ти не ме разбра и си отиде.

Не видя, че те обичам и ме нарани.

Рана дълбока в мен се отвори

и силно започна да кърви.

Но теб те няма,

за да чуеш зова на моето сърце,

за да го стоплиш и прегърнеш.

Няма те да видиш болката,

която ме прорязва и парещите

очите ми сълзи.

Казваш, нямаш сили да ме погледнеш.

Но имаше да си отидеш, нали?

Какво ти сторих?

Защо ме нарани?

Нима не те обичах достатъчно?

Нима това за теб бе малко?

Не те разбрах и едва ли някога ще мога.

Но защо ти не ме разбра?

Исках само да ме обичаш.

Не както аз теб, виж колко малко искам!

Почти нищо!

Но аз пак ще те попитам:

Защо ме нарани?

Защо си отиде?

Това не знам, но знам друго.

Така и не разбра, че те обичам

и едва ли някога ще можеш.