26 июл. 2006 г., 23:12

Така отмина

816 0 1

Не поздравен /поне от мен/
/мечка страх, мене – не/


Тъй както ти се вричах,
така и смелост не събрах
дори да промълвя “обичам те” –
необяснимо как ме хвана страх.

Не дръзнах, не посмях
на твоя ден рожден
да посветя и малкото красиво,
което нежно избуя у мен.

А той отмина, за някои обикновен,
за другата година утехата остана
да дойдат за твоя ден рожден
и смелостта,
и музата със месеци по-рано.

Но признаци редица ми подсказаха,
и по друидски, келтски зодиаци
точната датичка предсказаха –
насочваха към мене знаци.

Да знаете, че фетишист заклет,
не се предава лесно, без борба,
родена съм обаче със късмет
и датата сърцето прикова.

Не ще Ви мъча с повече загадки
по-важното е, че се обичаме,
улисани във тези грижи сладки,
да бъдем НИЕ се заричаме.


@. ...

18.07.2006 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...