Дали съм сигурна, че ме обичаш,

по-сигурна във друг не съм била,

попиташ ли обаче, ще отричам,

ще казвам "вярно ли, че е така?"

Не знаеш как желая да го чувам,

изречено от твоята уста,

каква магия му придаваш,

не знам, но истината е това.

Но ти не го изричаш често,

да знаеш, че за мен не е проблем,

защото погледът ти го показва,

тъй ясно, като слънчев ден.

До мен ли си - не са ми нужни други,

изчезнеш ли - ще чувствам празнина,

а всички принцове напети,

ще пратя долу в калта.

Не ме изпращай пак във мрака,

че няма да те моля да останеш с мен,

любов с молба не трябва да се чака,

че мъртъв ще е всеки следващ ден.