Така скръбта ме е сломила
Така скръбта ме е сломила
Така скръбта ме е сломила...
Виж! Грейва майската зора...
Роса от устните ти пила
сега в неволи ще горя...
Съдбата ми - тъй неизбежна
да можех аз да променя...
Но тази нощ - безкрайно нежна
отстъпва тихо пред деня...
И трябва, скъпи, да си тръгнеш
преди да се развидели...
Че изгрева - нима не тръпнеш -
е, който ще ни раздели...
И в утрото зарите светли
донасят ми само тъга...
А там - градините ми цветни
разцъфнали са в цвят - "нега"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
