Mar 21, 2021, 9:20 PM

Така скръбта ме е сломила

  Poetry » Love
949 2 7

Така скръбта ме е сломила

 

 

Така скръбта ме е сломила...

Виж! Грейва майската зора...

Роса от устните ти пила 

сега в неволи ще горя...

 

Съдбата ми - тъй неизбежна

да можех аз да променя...

Но тази нощ - безкрайно нежна

отстъпва тихо пред деня...

 

И трябва, скъпи, да си тръгнеш

преди да се развидели...

Че изгрева - нима не тръпнеш -

е, който ще ни раздели...

 

И в утрото зарите светли

донасят ми само тъга...

А там - градините ми цветни

разцъфнали са в цвят - "нега"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...