Виждал ли си истински сълзи,

можеш ли да видиш и през тях -

можеш ли да гледаш без да те срази

погледът на ужас, погледът на страх?

Виждал ли си искрената радост -

можеш ли да бъдеш радостен и ти,

тя ти носи вечна младост 

и душата може да лети?

Виждал ли си истинската ярост -

нима не можеш ярост в себе си да криеш,

като остър нож от клюн на гларус

дълбае те отвътре, но не спираш да я пиеш?

Виждал ли си чистата любов -

можеш ли да бъдеш влюбен,

можеш ли към нея да не си суров, 

свят без любов е свят погубен?

Виждал ли си истинска разруха -

можеш ли ти също да рушиш,

виждаш как душата ти събуха -

изхвърлиха я и оставиха я да гори?

Виждал ли си как фениксът от пепелта се ражда -

можеш ли да бъдеш фениксът от пепелта,

как всичко някога рушено  се изгражда -

стига да повярваш, за да запалиш радостта?

Можеш ли???