26 апр. 2008 г., 13:28

Там, където ме водят... 

  Поэзия
573 0 4
Във миг на тиха самота
душата се разтваря кротко
и спомени нахлуват във ума,
нареждат се в прозрение дълбоко.

И всеки спомен грабва ме и хуква
там, където той се е родил,
припомня ми тогавашните чувства,
в усмивката ми мисли преродил...

Отдавна, някога, тогава...
се връщат със крещящите мечти,
с усмивката и истинската обич,
със две очи, облени във сълзи.

И сякаш лекият ветрец притихващ
рисува случки във картини,
крясъците във главата млъкват,
прераждат се безброй години.

Там, където спомени ме водят,
живота си припомням и горя,
спомените искам винаги да пазя,
спомени на радост... дори и на тъга!

(New 2008)

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??