Във миг на тиха самота
душата се разтваря кротко
и спомени нахлуват във ума,
нареждат се в прозрение дълбоко.
И всеки спомен грабва ме и хуква
там, където той се е родил,
припомня ми тогавашните чувства,
в усмивката ми мисли преродил...
Отдавна, някога, тогава...
се връщат със крещящите мечти,
с усмивката и истинската обич,
със две очи, облени във сълзи. ...