Там, където ме водят...
Във миг на тиха самота
душата се разтваря кротко
и спомени нахлуват във ума,
нареждат се в прозрение дълбоко.
И всеки спомен грабва ме и хуква
там, където той се е родил,
припомня ми тогавашните чувства,
в усмивката ми мисли преродил...
Отдавна, някога, тогава...
се връщат със крещящите мечти,
с усмивката и истинската обич,
със две очи, облени във сълзи.
И сякаш лекият ветрец притихващ
рисува случки във картини,
крясъците във главата млъкват,
прераждат се безброй години.
Там, където спомени ме водят,
живота си припомням и горя,
спомените искам винаги да пазя,
спомени на радост... дори и на тъга!
(New 2008)
душата се разтваря кротко
и спомени нахлуват във ума,
нареждат се в прозрение дълбоко.
И всеки спомен грабва ме и хуква
там, където той се е родил,
припомня ми тогавашните чувства,
в усмивката ми мисли преродил...
Отдавна, някога, тогава...
се връщат със крещящите мечти,
с усмивката и истинската обич,
със две очи, облени във сълзи.
И сякаш лекият ветрец притихващ
рисува случки във картини,
крясъците във главата млъкват,
прераждат се безброй години.
Там, където спомени ме водят,
живота си припомням и горя,
спомените искам винаги да пазя,
спомени на радост... дори и на тъга!
(New 2008)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
Весели празници!