Там, на входа
ТАМ, НА ВХОДА
"Как можа да се случиш на друг!?" -
ме запита веднъж портиерът.
Онзи същият, при когото оставям покупките,
преди ключа да намеря.
Онзи същият, който - пъти безброй -
е наглеждал за малко децата ми,
ще се рови в живота ми той
и ще пъпли с очи по душата ми.
И защо не видях до сега
тези алчни очи как ме гледат!
Дали да не го фрасна с тази пълна торба,
ако ще да ме видят съседите!
Ах - лицемерът! Как мазно думи реди...
тъй, стоейки си хрисим на поста.
Ей, Макаров, подай ми един
да го целна в кратуната проста.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
