В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни,
в думи – неизречени на глас,
любовта разказва. Ти и аз
слушаме и грее помежду ни,
малко късна опака, чепата,
себе си отричаща любов,
за която ангел е готов
тихичко да слезе на земята,
да забрави райската си слава,
да целуне теб, а после мен,
в моя свят – за обич отреден,
чакам те... Обичай ме такава.
https://youtu.be/6C2qS5L819s?si=6XVkQEIGPOg1_SeJ
© Надежда Ангелова Все права защищены