13 янв. 2021 г., 15:05

Там всичко мълчи...

1.1K 0 0

Пак ти носих на гроба цветя.

Двете бяхме, със мама.

Знаеш я… гроба прелива с вино, с вода.

Само погледа ѝ крещи - няма го, няма…

Тишина е. Там всичко мълчи.

На дървото, само някоя врана,

зорко на гроба ти бди,

на Смъртта сякаш е вярна охрана…

Поседяхме. Даже слънце изгря.

Да напомни – живот продължава.

Все се чудя, баща ми…

Карма ли беше или съдба,

че остави мама - вдовица толкова млада?

Хайде тръгваме… В друг живот ще се срещаме,

знам го - жива душата е, оплакваме тяло. 

Уж го знам, ала в мен плаче малко дете,

което с татко си не е играло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Liana Di Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...