Танц
От погледа ти, плиснал върху мен,
разбрах, че срещата не е случайна.
От пръстите ти нежният сатен
ме мамеше с безспорно тайнство.
И стъпките политаха в синхрон,
подканяйки душите да го сторят.
Дочувах сякаш дрезгав саксофон
в гърдите ми как свиреше симфония.
Oтпуснах се във твоите ръце -
сатенът ме обгръщаше тъй нежно...
Превърнах се отново във дете,
забравило за миналите бездни…
Но танцът свърши. Тишина.
За миг действителността се върна.
Съдбата стори тази добрина:
единствен танц във приказка
превърна…
© Криси Все права защищены