18 янв. 2011 г., 11:51

Танц

1.3K 0 12

Танц

 

От погледа ти, плиснал върху мен,

разбрах, че срещата не е случайна.

От пръстите ти нежният сатен

ме мамеше с безспорно тайнство.

И стъпките политаха в синхрон,

подканяйки душите да го сторят.

Дочувах сякаш дрезгав саксофон

в гърдите ми как свиреше симфония.

Oтпуснах се във твоите ръце -

сатенът ме обгръщаше тъй нежно...

Превърнах се отново във дете,

забравило за миналите бездни…

 

Но танцът свърши. Тишина.

За миг действителността се върна.

Съдбата стори тази добрина:

единствен танц във приказка

превърна…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...