18 янв. 2011 г., 11:51

Танц

1.3K 0 12

Танц

 

От погледа ти, плиснал върху мен,

разбрах, че срещата не е случайна.

От пръстите ти нежният сатен

ме мамеше с безспорно тайнство.

И стъпките политаха в синхрон,

подканяйки душите да го сторят.

Дочувах сякаш дрезгав саксофон

в гърдите ми как свиреше симфония.

Oтпуснах се във твоите ръце -

сатенът ме обгръщаше тъй нежно...

Превърнах се отново във дете,

забравило за миналите бездни…

 

Но танцът свърши. Тишина.

За миг действителността се върна.

Съдбата стори тази добрина:

единствен танц във приказка

превърна…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...