18.01.2011 г., 11:51

Танц

1.3K 0 12

Танц

 

От погледа ти, плиснал върху мен,

разбрах, че срещата не е случайна.

От пръстите ти нежният сатен

ме мамеше с безспорно тайнство.

И стъпките политаха в синхрон,

подканяйки душите да го сторят.

Дочувах сякаш дрезгав саксофон

в гърдите ми как свиреше симфония.

Oтпуснах се във твоите ръце -

сатенът ме обгръщаше тъй нежно...

Превърнах се отново във дете,

забравило за миналите бездни…

 

Но танцът свърши. Тишина.

За миг действителността се върна.

Съдбата стори тази добрина:

единствен танц във приказка

превърна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...