Индиана (Криси)
216 7914
18.01.2011 г., 11:51 ч.

Танц 

  Поезия » Любовна
948 0 12

Танц

 

От погледа ти, плиснал върху мен,

разбрах, че срещата не е случайна.

От пръстите ти нежният сатен

ме мамеше с безспорно тайнство.

И стъпките политаха в синхрон,

подканяйки душите да го сторят.

Дочувах сякаш дрезгав саксофон

в гърдите ми как свиреше симфония.

Oтпуснах се във твоите ръце -

сатенът ме обгръщаше тъй нежно...

Превърнах се отново във дете,

забравило за миналите бездни…

 

Но танцът свърши. Тишина.

За миг действителността се върна.

Съдбата стори тази добрина:

единствен танц във приказка

превърна…

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • Напомня ми за Пепеляшка.
  • много красиво
  • Красив миг си нарисувала!
    Поздрав сърдечен!
  • Танцът не свършва, Криси - винаги сме били заложници на любовта...
    поздрави
  • Хубава приказка! Поздрав! Нека вихърът на приказните танци не секва!
  • Насредата миг от приказка. Струва си всеки един такъв миг, а ти си го описала красив.
    Прегръщам те!
  • Аз искам продължение, и на танца, и след него-на стиха!
  • мнго красива е твоята приказка, Криси....!

    танцувай на воля!!!

    прегръщам те силно!...по вълчи!

  • Човек точно за такъв момент си заслужава да живее заедно с музиката на наhttp://www.youtube.com/watch?v=447yaU_4DF8&feature=related
  • мило, нежно и обичащо...
    и толкова чувствено...безбрежно красив
    поетичен миг, мила Криси...запечатан в стих...
    ти си прекрасна, прегъщам те с много обич.
  • Много е хубаво Криси! И ще има и други танци,не се съмнявай!
Предложения
: ??:??