1 янв. 2008 г., 02:01

Танц (Из „Животът, какъвто е...)

978 0 13
 

(танка)

 

 

безмълвно цвете,

изваяно в древността...

зазвуча син блус,

 

той прегърна нежността -

и затанцува с нея ...

 

 

***

(опит за седока)

 

 

омайна роза,

създадена за живот...

 

син блус бе обвил двама...  

 

в ръцете му бе

притихнала нежността...

 

почна прощалният танц...

 

 

 

 

PS. Уважаеми читатели, исках да изразя едно и също нещо чрез две различни форми. Дали съм успял и чрез коя съм го направил по-добре - това само вие може да отсъдите. Защото аз не успях да се реша да изтрия едната от тях. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мими и Валентино, вие двамата поне не сте като Дианчето, а сте заради мен.

    Разкрих те, Стрелчо! Сама си призна, че тук и на останалите места се отбиваш заради Сорбус! Освен това аз не разсъждавам, а предпочитам да си "умувам". Да разсъждават критикарите и литераторите. А сега отивам да си остря рогцата. Дано намеря някой точилар нощна смяна!
  • Не!
    При Сорбус се отбивам заради самия него!
  • Добре, доста добре - и двете са станали страхотно! Поздравления!!!
  • Благодаря, че сте се отбили тук. Ина, ами туй и е логиката на Дианчето! Тя сигурно при Сорбус се отбива за да прави "забележки" на мен. Логична, какво да я правиш!
  • И на мен ми харесаха и двете!
    А Сорбус да не се крие , ми да вземе да драсне някой ред и да ми честити новата 2008!!!
    Между другото, Вилчо, липсват ми онези безкрайно дълги твои стихотворения ,дето разсъждаваш ли разсъждаваш в тях....Напоследък си се отдал на кратките форми.Това не е критика, недей да си остриш рогата и да фучиш!Целувам те!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...