1 янв. 2008 г., 02:01

Танц (Из „Животът, какъвто е...)

977 0 13
 

(танка)

 

 

безмълвно цвете,

изваяно в древността...

зазвуча син блус,

 

той прегърна нежността -

и затанцува с нея ...

 

 

***

(опит за седока)

 

 

омайна роза,

създадена за живот...

 

син блус бе обвил двама...  

 

в ръцете му бе

притихнала нежността...

 

почна прощалният танц...

 

 

 

 

PS. Уважаеми читатели, исках да изразя едно и също нещо чрез две различни форми. Дали съм успял и чрез коя съм го направил по-добре - това само вие може да отсъдите. Защото аз не успях да се реша да изтрия едната от тях. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мими и Валентино, вие двамата поне не сте като Дианчето, а сте заради мен.

    Разкрих те, Стрелчо! Сама си призна, че тук и на останалите места се отбиваш заради Сорбус! Освен това аз не разсъждавам, а предпочитам да си "умувам". Да разсъждават критикарите и литераторите. А сега отивам да си остря рогцата. Дано намеря някой точилар нощна смяна!
  • Не!
    При Сорбус се отбивам заради самия него!
  • Добре, доста добре - и двете са станали страхотно! Поздравления!!!
  • Благодаря, че сте се отбили тук. Ина, ами туй и е логиката на Дианчето! Тя сигурно при Сорбус се отбива за да прави "забележки" на мен. Логична, какво да я правиш!
  • И на мен ми харесаха и двете!
    А Сорбус да не се крие , ми да вземе да драсне някой ред и да ми честити новата 2008!!!
    Между другото, Вилчо, липсват ми онези безкрайно дълги твои стихотворения ,дето разсъждаваш ли разсъждаваш в тях....Напоследък си се отдал на кратките форми.Това не е критика, недей да си остриш рогата и да фучиш!Целувам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...