1.01.2008 г., 2:01

Танц (Из „Животът, какъвто е...)

973 0 13
 

(танка)

 

 

безмълвно цвете,

изваяно в древността...

зазвуча син блус,

 

той прегърна нежността -

и затанцува с нея ...

 

 

***

(опит за седока)

 

 

омайна роза,

създадена за живот...

 

син блус бе обвил двама...  

 

в ръцете му бе

притихнала нежността...

 

почна прощалният танц...

 

 

 

 

PS. Уважаеми читатели, исках да изразя едно и също нещо чрез две различни форми. Дали съм успял и чрез коя съм го направил по-добре - това само вие може да отсъдите. Защото аз не успях да се реша да изтрия едната от тях. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мими и Валентино, вие двамата поне не сте като Дианчето, а сте заради мен.

    Разкрих те, Стрелчо! Сама си призна, че тук и на останалите места се отбиваш заради Сорбус! Освен това аз не разсъждавам, а предпочитам да си "умувам". Да разсъждават критикарите и литераторите. А сега отивам да си остря рогцата. Дано намеря някой точилар нощна смяна!
  • Не!
    При Сорбус се отбивам заради самия него!
  • Добре, доста добре - и двете са станали страхотно! Поздравления!!!
  • Благодаря, че сте се отбили тук. Ина, ами туй и е логиката на Дианчето! Тя сигурно при Сорбус се отбива за да прави "забележки" на мен. Логична, какво да я правиш!
  • И на мен ми харесаха и двете!
    А Сорбус да не се крие , ми да вземе да драсне някой ред и да ми честити новата 2008!!!
    Между другото, Вилчо, липсват ми онези безкрайно дълги твои стихотворения ,дето разсъждаваш ли разсъждаваш в тях....Напоследък си се отдал на кратките форми.Това не е критика, недей да си остриш рогата и да фучиш!Целувам те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...