Две напред, една назад -
докосваш длан, след миг
отдръпната...
Посрещаш поглед -
жарък плам,
след него пепел
съхнеща...
Прегръщаш тяло -
пристан тих,
пропусната въздишка -
отново сам, като пребит
в център на вихрушка.
И пак напред,
докосваш длан,
посрещаш поглед, тяло
усмивка нежна, плам -
усещане за цялост.
© Шопландия Софийска Все права защищены