Танцувай с мен...
Танцувай с мен...
Танцувай с мен сред облаци и прах,
аз искам да усетя топлината
и онзи цветен позабравен смях,
пробягващ като стон сред тишината.
Прегърнати високо да летим,
изгубени за вечност при звездите,
на хиляди комети да шептим,
досбъднати да бъдат пак мечтите.
Да галиш с нежност моето лице,
очите ми с очите си да пиеш,
във твойто светло огнено сърце,
безсмъртния ми пламък все да криеш.
Преплетени да скитаме така,
там някъде във пето измерение,
усещайки отново свобода,
душите ни да бъдат в единение.
Единствена да грея вътре в теб -
една любов родена във безвремие,
която те открива всеки век
и те превръща в свое вдъхновение.
На танца в края стигнали брега,
следите си във пясък да оставим,
потънали неистово в мига,
за старите си болки да забравим,
защото всеки спомен е дъга,
в която тлее общата надежда,
че пак ще бъде само Светлина,
която във безкрая се процежда.
25.12.2017г.
Елица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Георгиева Все права защищены
