Сянка се промъкна покрай мен,
в минутите на пурпурния залез,
безшумна тя се вгледа в космоса зелен,
изплел венец в отблясъка на приказни корали.
Поглъщах грейналия шеметен пейзаж,
вдишвах царството на цветове
с възхита от вълшебния колаж,
немеех с мислите си за света
на прелестните светове!
Мозайката на бисерния натюрморт
играеше с последните лъчи,
мозайката в годините на вихрен корт
музиката си очакваше да зазвучи.
Сянката се плъзна в здрача,
загадъчно покани ме на танц,
фантазия реалното прекрачи
с дъгата на аристократичен гланц.
Отместих се приел внезапната покана,
оправих гънките на смокинга на
бурния живот,
спуснах се с мечтата вечно да остана
в балната блестяща зала,
във ролята на вечно устремения пилот!
гр. София, 31.03.2016 г.
© Димитър Христов Все права защищены